Според мен преекспонирането с психическо заболяване е по-голямо от това с тероризъм. Естествено, това е с цел избягване на всяване на паника и масова психоза, но пък е неглижиране на проблема. Сами знаете, че ИДИЛ има много спящи клетки и не е спирала дейността си в ЕС, въпреки пораженията, които понесе в Близкия Изток. Терористите не винаги са организирани и извършващи координирани атаки. Да не забравяме, че има много такива, които се саморадикализират и извършват самостоятелни атентати в стил “вълк единак”. Не знам, дали е живял достатъчно дълго в Запада, че да прихване западния тип депресия, който има повече връзка с натиска за изява, изпъкване и самодоказване, което има връзка с материализма и ниското самочувствие, но тук влизаме в едни други психологически и философски теми. Ще видим каква версия ще изложат в доклада си френските прокурори и следователи.