Здравейте,
Ще се опитам да пресъздам размислите си по темата, които са доста, но за да бъда кратък и неизчерпателен рискувам да бъда хаотичен….
Считам на първо място, че това е аналогична ситуация с предишната ескалация на напрежението във Франция около Шарли Ебдо, но не така добре организирана/дали е умишлено лоша организацията е друг въпрос, но реално ако е планиран сериозен акт, то по-скоро настоящите самодейни изпълнения са го предотвратили, поради факта на поставяне на френските сили за сигурност в максимална степен на готовност/ и по-скоро афектна реакция на иначе радикализирани елементи от мюсюлманското вероизповедание. На следващо място, като причина да няма повече жертви и подобна на акцията от 2015г., отдавам на вниманието, което се отделя именно на радикалните групи сред ислямското население. В крайна сметка остава примера за радикалите от 2015 и поради ограничените възможности към настоящия момент за реализация на сериозно организирани клетки, се стига до такива отделни акции тип солово изпълнение, което и реално е трудно предотвратимо-радикализацията на отделен индивид може да протича доста консервативно в изолирана среда, без да са налице групови събирания по места. Достатъчни са използване ресурсите на www или на дарк нета!!!
По-интересни стават политическите реакции след двата атентата и между тях. Дипломатическата престрелка се води основно между Макрон и Ердоган и доколкото френския президент оглавява европейското представителство по съображения на субект на акта, то може да се каже, че Ердоган за пореден път показва наличието на силна радикализация на политическата си линия и желание да оглави една проислямска консолидация-роля която доскоро се падаше и полагаше на Риад и Кралското семейство, като пазител на два от най-свещените града за исляма, но и повлияно от дълбоките контакти със САЩ/да не забравяме, че при първата война в залива обединените сили бяха струпани именно на саудитска територия/. Видима е подкрепата на Катар относно позицията на Ердоган, а емирството се счита за един от финансовите центрове на радикалния ислям и разпространението му. Иран, Кувейт и Кралство Йордания, а и Пакистан и средиземноморската ислямска дъга/изключая Египет/ се включиха с прояви след призива му. В тази ситуация създадена от един първоначално чисто криминален акт, не малка роля играят и медиите с начина на отразяването на новината и интерпретацията на фактите. В крайна сметка резултата на пръв поглед има две основни измерения-по линия на Европа и европейската сигурност и то в условията на Ковид пандемията, службите за сигурност са поставени в ситуация на голямо напрежение, без обозрим хоризонт. По линия на исляма Ердоган сякаш застава на чело на ислямските страни в опит да бъде новият Салах ад-Дин и да доведе отново до ислямизацията на светска Турция-опити които се правят от идването му на власт. И не на последно място-света спря да говори за конфликта в Нагорни Карабах.
По отношение на свободата на словото и стожерите му, Шарли Ебдо за пореден път прекрачва границите на добрия тон/лично според мен/ и сякаш водят своя собствен кръстоносен поход срещу исляма. Може да се погледне даже, че както едните са радикализирани ислямисти, другите ако не радикализирани християни, то със сигурност радикализирани свободословци/да не казвам либерали/, за които чуждите религиозни ценности нямат стойност. Не мога да преценя дали това е въпрос на липса на тотална толерантност, но нямам спомен за карикатури свързани с други религии/католицизъм, юдаизъм, хиндуизъм и т.н./. Просто исляма и осмиването му сякаш се е превърнала в тяхна кауза. И тук ненамесата на властите, които следва да сложат една червена линия от която не следва прекрачване, за да опазят свещената крава наречена “свобода на словото и изразяването”, сякаш спомагат за това наливане на “маслото в огъня”. Радикализацията сред исляма е естествения отговор. И съм сигурен, че ако започне подобна кампания, систематично срещу друга религия, то ще се появят и ще видим други автентични радикални движения с религиозна насоченост и от християнството и от юдаизма….или пък да пробват да пуснат осмиваща статия за поднебесния император?!?! Смея да кажа, че тогава отсечените глави ще са с прецизна точност-самурайска!!
Спада на напрежението е възможен по няколко линии-на първо място с помощта на религиозно толерантни и независими посредници/тип Швейцария и Швеция/. На следващо място свободата на слово, което накърнява дълбоко нечии религиозни вярвания се превръща в обида-виждаме какви са последиците. Франция е поставена в безизходица-дори да иска да осъди на декларативно ниво поведението на изданието, момента е изпуснат и сега е задължена да защитава не свободата на словото а живота на френските граждани, но след преодоляване на кризата следва да има определен тип реакция от страна на френските власти. Факт е, че всеки един засегнат би могъл да потърси правата си по предвидения ред по законен начин в съда, но тук не се отчита категорично според мен историческото развити на религиозния ислям. А проблема притежава големия потенциал да се прерасне в сериозна икономическа криза и да доведе до нови конфликти.