Здравейте!
Близо 6 години след нападение срещу редакцията на седмичникa „Шарли Ебдо“ сме свидетели на инциденти от подобен характер, но със своите особености и специфики. Основата на напрежението и в двата случая изглежда идентична – осезаеми различия в ценностната система и подреждането на приоритети в нея. На кое ниво в тази ценностна пирамида трябва да са индивидуалните свободи и на кое религиозната чувствителност? И как отделните общности реагират на нея. „Шарли Ебдо“ не е списание, което е насочено конкретно срещу Исляма и иронизира единствено тази религия. „Шарли Ебдо“ създават карикатури срещу абсолютно всички религии и политически семейства, но обикновено резултатът от тези карикатури не са обезглавени граждани и съответно тези карикатури не получават същата публичност като карикатурите на пророка Мохамед.
За разлика от терористичните атаки в началото на 2015-а година, днес се забелязва и остър политически елемент от много посоки, които е интересно да разгледаме след като обърнем внимание на социалните реалности около тези проблеми на междукултурната комуникация.
За съжаление, сме свидетели на повишаване на радикализация от различни типове, които бихме могли да обвържем с нарасналото напрежение около публикуваните карикатури. От една страна имаме религиозно мотивирани нападатели в случаите на убития учител Самюел Пати от Абдулах Абуезидович, убитите в църквата в Ница граждани от пристигналия наскоро от североизточната тунизийска провинция Кайруан нападател и намушкания от афганистанец полицай в Лион. Същевременно през последната седмица бяха отчетени и два други инцидента, в които позициите на агресор и жертва бяха разменени. На 21.10 В Париж 2 жени от арабски произход са намушкани от бели жени, които ги атакували заради произхода им. В рамките на вчерашния ден беше неутрализиран крайно-десен екстремист, свързан с организацията Identitarian movement, който е нападнал с пистолет магазинер от арабски произход преди да бъде убит полицията при престрелка. На ежедневно ниво смятам, че в това се крие най-сериозната опасност и предизвикателство пред обществото – допускането на превръщането на тези инциденти в „синджир марка“, при която те биват обвързани едни с други и чрез тях да се мотивират бъдещи подобни нападения срещу „другите“.
Макар и да е неприятно като извод смятам, че е напълно резонно да очакваме подобни неорганизирани емоционални атаки да продължат да се случват, поради често диаметрално противоположните представи на отделните религиозни групи за бъдещото развитие на обществата. Не бива да забравяме и, че явлението „Политически Ислям“ оказва изключително силно влияние върху поведението и действията на много държави и отделни лидери. Критики към движението, макар и отделни към момента, започват да се чуват и в самите арабски държави, включително и в Саудитска Арабия, в която хора като Тарик ал-Хамид изказаха мнение, че „нашата религията е прокълната от политическия ислям, който открива подкрепа, разбиране и поддържка в чужбина, особено в Европа. Франция трябва да вземе много по-сериозни мерки срещу това явление, което се прикрива зад политическа идеология, но използва фатви за последователите си.“
Европа като цивилизация е изградена върху свободата на словото и вярва, че хуморът е особено ключов елемент от нея. От друга страна Ислямската цивилизация възприема, че изключения от свободата на словото съществуват и то те трябва да важат и за религиозната чувствителност. Този разрив в ценностите и вижданията ще спъва междуцивилизационната комуникация и за в бъдеще.
В политически план смятам, че могат да се проследят няколко явление:
1) Активизирането на Еманюел Макрон и по-категоричната му позиция спрямо визията как Франция трябва да действа. Ако 2015-а година фокусът беше върху подкрепата за Шарли Ебдо и кампанията Je suis Charlie, то днес виждаме, че френският президент и администрацията му отказват да действат отстъпнически и действат по-категорично на идеологическо ниво спрямо реториката и публичните действия на Франсоа Оланд. Причините мисля, че са няколко – визията на Макрон за по-силна и независима Европа е в остър конфликт с доктрината за политическия ислям и използването на религиозните малцинства в Европа за политическо и социално влияние.
На второ място не бива да забравяме и факта, че след по-малко от 2 години във Франция предстоят президентски избори, които Еманюел Макрон не може да си позволи да изгуби, превръщайки се в „неудачник“ с един мандат, в който видяхме най-големите социални протести във Франция от десетилетия и огромен брой нереализирани обещани реформи. Към момента, както е по традиция през последните години, най-сериозният конкурент на Макрон за президентския пост е Марин Льо Пен, която към момента стои впечатляващо добре в социологическите проучвания. Проучванията показват, че на бъдещия първи тур позициите им са изравнени, а Макрон има известно предимство при евентуален балотаж, но предимството му е далеч по-скромно от резултатите на балотажа през 2017-а година (66.10% срещу 33.90%). Еманюел Макрон търси допирни точки с тези над 10 милиона гласоподаватели, които отбелязаха Марин Льо Пен в бюлетините на последните избори. Особено впечатление прави фактът, че над 60% от гласоподавателите, които са в „особено тежко финансово положение“ са гласували за нея. Екипът на Еманюел Макрон със сигурност отчита този факт и осъзнава, че тези 10 милиона души е възможно да се увеличат осезаемо за кратък период от време вследствие на протестите на жълтите жилетки, катастрофалното влияние на COVID-19 върху икономическия живот и тежките няколко месеца, които предстоят пред страната с настъпването на втората вълна на COVID-19. Френският президент знае, че, ако не успее да открие допирните точки в икономически аспект, но трябва да открие тези точки по линия на идентичност, ценности и демонстрация на твърдост и категоричност в запазването им.
2) Видимото нарастващо желание на Реджеп Ердоган да се превърне в лидер, а в някои негови мечти и обединител, на Ислямския свят. Концепцията на Турция за „нула проблеми със съседите“ е изгубила напълно съдържание и днес виждаме страна, която не само, че няма нула проблеми със съседите, но на практика има проблеми с почти всички съседи. Забавянето на турската икономика, обезценяването на турската лира, ключовите загуби на местните избори, напрежението с Гърция са само част от проблемите пред турския президент. За да нямаш проблеми у дома, създай проблеми навън. Франция е любима цел на Турция при подобни ситуации, поради често напълно различните интереси и политически цели – в Либия, в Средиземноморието, в Близкия Изток. Ако възприемем Ердоган за един от най-изявените защитниците на идеята, че религиозна чувствителност е по-важна от свободата на словото, то Франция стои на обратната страна на монетата.
3) Интересни са за наблюдаване различните политически реакции на мюсюлманските държави и тяхната сдържаност или острота, включително двете поредни позиции на Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание в Република България.
Темата за свободата на словото крие у себе си безкраен потенциал за дискусии и различни възгледи за границите на свободата на словото. Кое трябва да е забранено и кое да се окачествени като проява на „лош вкус“ изглежда като въпрос, по който отделните общности не могат да постигнат консенсус към момента. Обикновено всеки има категорично мнение по въпроса, което не е склонен да промени при никакви условия. Капсулирането на отделните общности несъмнено ще доведе до нови проблеми, напрежение и взаимно неразбиране. Сериозна положителна роля биха могли да изиграят образователните институции, неправителствения сектор, религиозните и политически медиатори и медии, в които тези теми трябва да се обсъждат и дискутират публично от всички засегнати страни.
.