Атентатът в Ню Йорк

[Петър Маринов]

Нека да се опитаме да анализираме “събитията” в Ню Йорк. Не случайно използвам “събитията” защото разглеждайки определен терористичен акт, следва да обхванем цялата поредица от стъпки: формиращи фактори, планиране, подготовка, изпълнение, реакция на системата за сигурност, реакция на обществото (включително медийно отразяване).
Няколко въпроса възникват:
1. Как се е стигнало до този акт?
2. Как се е осъществил той?
3. Отговаря ли, и в каква степен, на основните характеристики на терористичен акт?
4. Адекватна ли е реакция на системата за сигурност?
5. Каква е реакцията на обществото, включително в в международен план?
6. Как медиите отразиха това събитие?
7……………..

• Темата беше редактирана на преди 6 years, 11 months от Петър Маринов.

[Маноела Цветкова]

Определено е терористичен акт:
– действията нямат конкретна цел и за мен са безразборни и насочени към невинни граждани (в т.ч. деца);
– предвид горното се оказва психологическо въздействие върху обществото – всяване на страх;
– няма правила за подходите на действията му (прегазва случайни хора, след което стреля хаотично по такива);
Терористичния акт за мен се подчинява на сентенцията „минимум усилия – максимум резултата“. Един човек с превозно средство и огнестрелно оръжие, оставя след себе си много жертви и ранени, както и страх в още по-голяма група хора.
Изпълнителите на терористичен акт са хора със социални и психични проблеми, с развита агресивност. Терористичните групи им дават общество и социална принадлежност, от която те имат нужда. Също така им дават и цел – било то политическа, религиозна или друга, като в замяна са готови да изпълнят всяка задача, на всяка цена.
До колко терориста е бил член на Ислямска държава – нямам представа, т.к. мисля, че не са поели отговорност. Всеки луд може да излезе и да прави безобразия и да остави бележка, че е член на терористична организация.

[Албена Димитрова]

Най-накрая намирам време да седна и да напиша и моето мнение по темата…

Юли 2016г., Ница
Декември 2016 г., Берлин
Март 2017 г., Лондон
Април 2017 г., Стокхолм
Юни 2017 г., отново Лондон (2 атентата, като вторият беше срещу мюсюлмани)
Август 2017 г., Барселона
Октомври 2017 г., Ню Йорк
Актът в Ню Йорк за момента е последният от поредицата терористични атаки в последните няколко години, който (както всички останали) напълно постига целта си, а именно да остави много жертви след себе си и да всее ужас в световен мащаб. Прави впечатление, че газенето на хора се превръща в “мода”, може би защото е най-лесно, най-достъпно и не изисква особена подготовка, планиране и ресурс, а в същото време е доста трудно да се предвиди и спре преди да бъде осъществено. Реално погледнато всеки “врътнал човек”, който може да се сдобие с ППС, може да извърши подобно деяние. Такива действия са присъщи на хора с ментални и дълбоки психологически проблеми. Факт е, че повечето от изброените по-горе събития са извършени от мюсюлмани, водещи физическа борба (“малък джихад”) с враговете на исляма, независимо дали те реално са част от ИДИЛ или просто се саморадикализират, откривайки в техните идеи своята същност. Въпреки че “бойците” от ИДИЛ се смятат за “бойци за свобода”, те действително не са такива, защото самият ислям отрича тази крайно садистична степен на “джихад”.
Някои веднага ще кажат, че днешните джихадисти са като кръстоносците от Средновековието – борят се за налагането на вярата сред неверниците… Аз не мисля, че има място за сравнявнение на две епохи с десет века разлика – нали хората се учат от грешките си или от тези на предшествениците си?! В XXI в. не можем да говорим за съвременно общество, ако то оповава политиката си на религията и то до фанатична степен.
В заключение бих казала, че всеки един подобен акт трябва да се осъжда строго, независимо от религията и идеите, които изповядва терористът, а неговото убийството не е достатъчно строго наказание.

[Автор]

Публикации