Последните атаки с хладно оръжие в Париж.

[Петър Маринов]

Уважаеми колеги в последните дни се случиха две атаки с хладно оръжие в Париж, завършили с четири жертви. Предлагам Ви дискусия по този проблем. Предлагам Ви да се опитаме да намерим отговор на следните въпроси:
Ескалира ли радикализацията на религиозна основа?
Кои са причините?
Къде е границата между права и отговорност?
Какво трябва да се направи в посока намаляване на напрежението?

Можете и Вие да добавяте въпроси.

• Темата беше редактирана на преди 4 years, 2 months от Петър Маринов.

[Мохамад Насри]

Здравейте имам желание да ви споделя моето мнение по въпроса за искалирането на ситуацията във Франция
1.защо точно сга се случват тези неща?
2.какво печели Макрон от тази ситуация?
3.как и защо налива масло в огъня?
1-защото вниманието на мисюлманите трябва да се отклони от събитията в газа и в горещите точки на арабските страни странното че днес 29.10.2020(12.03.1442х) раждането на Мохамед . странното че при тъкв голям процент от редикални мисюлмани в Франция той си позволи да обяви война срещу тях. според мен това са последни издихания преди да го свалят от властта но според мен допусна голяма грешка с това че успя да убедени всики мисюлмани с един ход при положение че близките 1000 години не са имали такова уединение.
3-нов начин на флитриране на населението от радекалисти и хора който могат да навредят на националната сигурност на Франция

[Александър Кърлин]

Здравейте,
Ще се опитам да пресъздам размислите си по темата, които са доста, но за да бъда кратък и неизчерпателен рискувам да бъда хаотичен….

Считам на първо място, че това е аналогична ситуация с предишната ескалация на напрежението във Франция около Шарли Ебдо, но не така добре организирана/дали е умишлено лоша организацията е друг въпрос, но реално ако е планиран сериозен акт, то по-скоро настоящите самодейни изпълнения са го предотвратили, поради факта на поставяне на френските сили за сигурност в максимална степен на готовност/ и по-скоро афектна реакция на иначе радикализирани елементи от мюсюлманското вероизповедание. На следващо място, като причина да няма повече жертви и подобна на акцията от 2015г., отдавам на вниманието, което се отделя именно на радикалните групи сред ислямското население. В крайна сметка остава примера за радикалите от 2015 и поради ограничените възможности към настоящия момент за реализация на сериозно организирани клетки, се стига до такива отделни акции тип солово изпълнение, което и реално е трудно предотвратимо-радикализацията на отделен индивид може да протича доста консервативно в изолирана среда, без да са налице групови събирания по места. Достатъчни са използване ресурсите на www или на дарк нета!!!
По-интересни стават политическите реакции след двата атентата и между тях. Дипломатическата престрелка се води основно между Макрон и Ердоган и доколкото френския президент оглавява европейското представителство по съображения на субект на акта, то може да се каже, че Ердоган за пореден път показва наличието на силна радикализация на политическата си линия и желание да оглави една проислямска консолидация-роля която доскоро се падаше и полагаше на Риад и Кралското семейство, като пазител на два от най-свещените града за исляма, но и повлияно от дълбоките контакти със САЩ/да не забравяме, че при първата война в залива обединените сили бяха струпани именно на саудитска територия/. Видима е подкрепата на Катар относно позицията на Ердоган, а емирството се счита за един от финансовите центрове на радикалния ислям и разпространението му. Иран, Кувейт и Кралство Йордания, а и Пакистан и средиземноморската ислямска дъга/изключая Египет/ се включиха с прояви след призива му. В тази ситуация създадена от един първоначално чисто криминален акт, не малка роля играят и медиите с начина на отразяването на новината и интерпретацията на фактите. В крайна сметка резултата на пръв поглед има две основни измерения-по линия на Европа и европейската сигурност и то в условията на Ковид пандемията, службите за сигурност са поставени в ситуация на голямо напрежение, без обозрим хоризонт. По линия на исляма Ердоган сякаш застава на чело на ислямските страни в опит да бъде новият Салах ад-Дин и да доведе отново до ислямизацията на светска Турция-опити които се правят от идването му на власт. И не на последно място-света спря да говори за конфликта в Нагорни Карабах.
По отношение на свободата на словото и стожерите му, Шарли Ебдо за пореден път прекрачва границите на добрия тон/лично според мен/ и сякаш водят своя собствен кръстоносен поход срещу исляма. Може да се погледне даже, че както едните са радикализирани ислямисти, другите ако не радикализирани християни, то със сигурност радикализирани свободословци/да не казвам либерали/, за които чуждите религиозни ценности нямат стойност. Не мога да преценя дали това е въпрос на липса на тотална толерантност, но нямам спомен за карикатури свързани с други религии/католицизъм, юдаизъм, хиндуизъм и т.н./. Просто исляма и осмиването му сякаш се е превърнала в тяхна кауза. И тук ненамесата на властите, които следва да сложат една червена линия от която не следва прекрачване, за да опазят свещената крава наречена „свобода на словото и изразяването“, сякаш спомагат за това наливане на „маслото в огъня“. Радикализацията сред исляма е естествения отговор. И съм сигурен, че ако започне подобна кампания, систематично срещу друга религия, то ще се появят и ще видим други автентични радикални движения с религиозна насоченост и от християнството и от юдаизма….или пък да пробват да пуснат осмиваща статия за поднебесния император?!?! Смея да кажа, че тогава отсечените глави ще са с прецизна точност-самурайска!!
Спада на напрежението е възможен по няколко линии-на първо място с помощта на религиозно толерантни и независими посредници/тип Швейцария и Швеция/. На следващо място свободата на слово, което накърнява дълбоко нечии религиозни вярвания се превръща в обида-виждаме какви са последиците. Франция е поставена в безизходица-дори да иска да осъди на декларативно ниво поведението на изданието, момента е изпуснат и сега е задължена да защитава не свободата на словото а живота на френските граждани, но след преодоляване на кризата следва да има определен тип реакция от страна на френските власти. Факт е, че всеки един засегнат би могъл да потърси правата си по предвидения ред по законен начин в съда, но тук не се отчита категорично според мен историческото развити на религиозния ислям. А проблема притежава големия потенциал да се прерасне в сериозна икономическа криза и да доведе до нови конфликти.

[Делян Тодоров]

Здравейте!

Близо 6 години след нападение срещу редакцията на седмичникa „Шарли Ебдо“ сме свидетели на инциденти от подобен характер, но със своите особености и специфики. Основата на напрежението и в двата случая изглежда идентична – осезаеми различия в ценностната система и подреждането на приоритети в нея. На кое ниво в тази ценностна пирамида трябва да са индивидуалните свободи и на кое религиозната чувствителност? И как отделните общности реагират на нея. „Шарли Ебдо“ не е списание, което е насочено конкретно срещу Исляма и иронизира единствено тази религия. „Шарли Ебдо“ създават карикатури срещу абсолютно всички религии и политически семейства, но обикновено резултатът от тези карикатури не са обезглавени граждани и съответно тези карикатури не получават същата публичност като карикатурите на пророка Мохамед.

За разлика от терористичните атаки в началото на 2015-а година, днес се забелязва и остър политически елемент от много посоки, които е интересно да разгледаме след като обърнем внимание на социалните реалности около тези проблеми на междукултурната комуникация.

За съжаление, сме свидетели на повишаване на радикализация от различни типове, които бихме могли да обвържем с нарасналото напрежение около публикуваните карикатури. От една страна имаме религиозно мотивирани нападатели в случаите на убития учител Самюел Пати от Абдулах Абуезидович, убитите в църквата в Ница граждани от пристигналия наскоро от североизточната тунизийска провинция Кайруан нападател и намушкания от афганистанец полицай в Лион. Същевременно през последната седмица бяха отчетени и два други инцидента, в които позициите на агресор и жертва бяха разменени. На 21.10 В Париж 2 жени от арабски произход са намушкани от бели жени, които ги атакували заради произхода им. В рамките на вчерашния ден беше неутрализиран крайно-десен екстремист, свързан с организацията Identitarian movement, който е нападнал с пистолет магазинер от арабски произход преди да бъде убит полицията при престрелка. На ежедневно ниво смятам, че в това се крие най-сериозната опасност и предизвикателство пред обществото – допускането на превръщането на тези инциденти в „синджир марка“, при която те биват обвързани едни с други и чрез тях да се мотивират бъдещи подобни нападения срещу „другите“.

Макар и да е неприятно като извод смятам, че е напълно резонно да очакваме подобни неорганизирани емоционални атаки да продължат да се случват, поради често диаметрално противоположните представи на отделните религиозни групи за бъдещото развитие на обществата. Не бива да забравяме и, че явлението „Политически Ислям“ оказва изключително силно влияние върху поведението и действията на много държави и отделни лидери. Критики към движението, макар и отделни към момента, започват да се чуват и в самите арабски държави, включително и в Саудитска Арабия, в която хора като Тарик ал-Хамид изказаха мнение, че „нашата религията е прокълната от политическия ислям, който открива подкрепа, разбиране и поддържка в чужбина, особено в Европа. Франция трябва да вземе много по-сериозни мерки срещу това явление, което се прикрива зад политическа идеология, но използва фатви за последователите си.“

Европа като цивилизация е изградена върху свободата на словото и вярва, че хуморът е особено ключов елемент от нея. От друга страна Ислямската цивилизация възприема, че изключения от свободата на словото съществуват и то те трябва да важат и за религиозната чувствителност. Този разрив в ценностите и вижданията ще спъва междуцивилизационната комуникация и за в бъдеще.

В политически план смятам, че могат да се проследят няколко явление:
1) Активизирането на Еманюел Макрон и по-категоричната му позиция спрямо визията как Франция трябва да действа. Ако 2015-а година фокусът беше върху подкрепата за Шарли Ебдо и кампанията Je suis Charlie, то днес виждаме, че френският президент и администрацията му отказват да действат отстъпнически и действат по-категорично на идеологическо ниво спрямо реториката и публичните действия на Франсоа Оланд. Причините мисля, че са няколко – визията на Макрон за по-силна и независима Европа е в остър конфликт с доктрината за политическия ислям и използването на религиозните малцинства в Европа за политическо и социално влияние.

На второ място не бива да забравяме и факта, че след по-малко от 2 години във Франция предстоят президентски избори, които Еманюел Макрон не може да си позволи да изгуби, превръщайки се в „неудачник“ с един мандат, в който видяхме най-големите социални протести във Франция от десетилетия и огромен брой нереализирани обещани реформи. Към момента, както е по традиция през последните години, най-сериозният конкурент на Макрон за президентския пост е Марин Льо Пен, която към момента стои впечатляващо добре в социологическите проучвания. Проучванията показват, че на бъдещия първи тур позициите им са изравнени, а Макрон има известно предимство при евентуален балотаж, но предимството му е далеч по-скромно от резултатите на балотажа през 2017-а година (66.10% срещу 33.90%). Еманюел Макрон търси допирни точки с тези над 10 милиона гласоподаватели, които отбелязаха Марин Льо Пен в бюлетините на последните избори. Особено впечатление прави фактът, че над 60% от гласоподавателите, които са в „особено тежко финансово положение“ са гласували за нея. Екипът на Еманюел Макрон със сигурност отчита този факт и осъзнава, че тези 10 милиона души е възможно да се увеличат осезаемо за кратък период от време вследствие на протестите на жълтите жилетки, катастрофалното влияние на COVID-19 върху икономическия живот и тежките няколко месеца, които предстоят пред страната с настъпването на втората вълна на COVID-19. Френският президент знае, че, ако не успее да открие допирните точки в икономически аспект, но трябва да открие тези точки по линия на идентичност, ценности и демонстрация на твърдост и категоричност в запазването им.

2) Видимото нарастващо желание на Реджеп Ердоган да се превърне в лидер, а в някои негови мечти и обединител, на Ислямския свят. Концепцията на Турция за „нула проблеми със съседите“ е изгубила напълно съдържание и днес виждаме страна, която не само, че няма нула проблеми със съседите, но на практика има проблеми с почти всички съседи. Забавянето на турската икономика, обезценяването на турската лира, ключовите загуби на местните избори, напрежението с Гърция са само част от проблемите пред турския президент. За да нямаш проблеми у дома, създай проблеми навън. Франция е любима цел на Турция при подобни ситуации, поради често напълно различните интереси и политически цели – в Либия, в Средиземноморието, в Близкия Изток. Ако възприемем Ердоган за един от най-изявените защитниците на идеята, че религиозна чувствителност е по-важна от свободата на словото, то Франция стои на обратната страна на монетата.

3) Интересни са за наблюдаване различните политически реакции на мюсюлманските държави и тяхната сдържаност или острота, включително двете поредни позиции на Главното мюфтийство на мюсюлманското изповедание в Република България.

Темата за свободата на словото крие у себе си безкраен потенциал за дискусии и различни възгледи за границите на свободата на словото. Кое трябва да е забранено и кое да се окачествени като проява на „лош вкус“ изглежда като въпрос, по който отделните общности не могат да постигнат консенсус към момента. Обикновено всеки има категорично мнение по въпроса, което не е склонен да промени при никакви условия. Капсулирането на отделните общности несъмнено ще доведе до нови проблеми, напрежение и взаимно неразбиране. Сериозна положителна роля биха могли да изиграят образователните институции, неправителствения сектор, религиозните и политически медиатори и медии, в които тези теми трябва да се обсъждат и дискутират публично от всички засегнати страни.
.

[Елеонора Минчева]

Здравейте,

Случващото се през последните дни/седмица провокира сериозно т.нар. „Европейски ценности“ – политическа адекватност, културна и религиозна толерантност, и свобода на изразяване. В сложния възел от една страна, се вплитат и определени интереси за надмощие, декларирани по един или друг начин (т.напр. Турция в лицето на Ердоган), а от друга настъпилата икономическа, социална и психическа нестабилност очертана от пандемичната обстановка. Политическите желания (на Макрон да спечели и следващите избори, изразено чрез защитата на ценности като свобода на изразяване и свобода на словото) се разгръщат на фона настъпилата криза -и в управлението, и сред масите. Това подсилено от преразпределяне на икономическите активи в рамките на Европейския съюз, поставя на сериозно изпитание идеата за запазване на националните държави и техните ценности, вероятно и целостта им.
Толерантността е белег за зрялост на едно общество. Доколко интегрираните през последните десетилетия мигранти са успели да развият подобна зрялост е въпрос, чийто отговор търсим в действията на дадена общност като цяло и нейната реактивност към прояви на тероризъм . Не бива да се поставя знак на равество между действия на отделни индивиди и цялата общност.
Съвместни усилия на местните организации, училища и авторитети принадлежащи на общностите, и организации работещи по линия на образование, сигурност и мирно сътрудничество би могло да допринесе за развитието на по-висока степен зрялост сред тези затворени общности.
Ригидността в мисленето, предопределена от зле експлоатираните културни и верски убеждения на определени групи продължава да стои като червен предупредителн флаг за потенциално прокарване на чужди икономически и политически интереси. В този смисъл този удар, ако така може да се определи, беше не само по „ценностната система на Европа“, а и по нейната цялост.

[Автор]

Публикации