Здравейте,
Случващото се през последните дни/седмица провокира сериозно т.нар. “Европейски ценности” – политическа адекватност, културна и религиозна толерантност, и свобода на изразяване. В сложния възел от една страна, се вплитат и определени интереси за надмощие, декларирани по един или друг начин (т.напр. Турция в лицето на Ердоган), а от друга настъпилата икономическа, социална и психическа нестабилност очертана от пандемичната обстановка. Политическите желания (на Макрон да спечели и следващите избори, изразено чрез защитата на ценности като свобода на изразяване и свобода на словото) се разгръщат на фона настъпилата криза -и в управлението, и сред масите. Това подсилено от преразпределяне на икономическите активи в рамките на Европейския съюз, поставя на сериозно изпитание идеата за запазване на националните държави и техните ценности, вероятно и целостта им.
Толерантността е белег за зрялост на едно общество. Доколко интегрираните през последните десетилетия мигранти са успели да развият подобна зрялост е въпрос, чийто отговор търсим в действията на дадена общност като цяло и нейната реактивност към прояви на тероризъм . Не бива да се поставя знак на равество между действия на отделни индивиди и цялата общност.
Съвместни усилия на местните организации, училища и авторитети принадлежащи на общностите, и организации работещи по линия на образование, сигурност и мирно сътрудничество би могло да допринесе за развитието на по-висока степен зрялост сред тези затворени общности.
Ригидността в мисленето, предопределена от зле експлоатираните културни и верски убеждения на определени групи продължава да стои като червен предупредителн флаг за потенциално прокарване на чужди икономически и политически интереси. В този смисъл този удар, ако така може да се определи, беше не само по „ценностната система на Европа“, а и по нейната цялост.