[Радина Станева]

На мен тези „факти” не са ми достатъчни, за да стигам до крайни заключения. Дори източника на новината да е такъв, на който по принцип можем да се доверим, не трябва да забравяме, че журналистите биват наричани и „пазители”, позволяващи определена информация да бъде отразена, но друга да остане блокирана.
Всъщност истината е, че когато стане въпрос в медийното пространство за престрелка или някакво друго престъпление, извършено на обществено място, хората веднага започват да правят асоциация с мюсюлмани, бради, терористи и т.н. Това означава, че „Ислямска държава” и подобни организации са постигнали своята цел и успяват да наместят страха сред нас.
Изречението „Властите смятат, че нападението е терористичен акт”, изречено в първите минути или часове от случката, на мен ми звучи несериозно. Това, което правят властите в такива случаи е първо да подложат на сериозно разследване цялата ситуация и тогава да дават оценка.
Не бих могла да го категоризирам като терористичен акт, докато няма повече информация по случая.
За съжаление, ежедневната борба с тероризма е реалността, в която живеем, и нещата не изглеждат по-светли и в близкото бъдеще.
Много е важно как се действа след извършването на подобен акт, терористичен или не. Ако започнат да се предприемат свръх мерки и започнем да променяме начина на живот на хората, това означава, че тероризмът и страхът са победили. По-скоро смятам за по-ефективно предприемането на плавни мерки и непрестанна оценка на риска, в следствие на която да се правят опити за намаляването му.

[Автор]

Публикации